ЀДИ-КАКЪВ (СИ), èди-каква (си), èди-какво (си), мн. èди-какви (си), неопр. местоим. Разг. В преразказано или цитирано съобщение — за неопределено посочване на признак, който предварително е бил назован конкретно или се подразбира; такъв и такъв. Коритаров му поръчваше с глас, който не търпи отлагане, че иска бай Динко да му изреже ламарина в еди-каква си форма и да му даде тел и клещи, за да направи „бомби“. Х. Русев, ПЗ, 250-251. Когато някой каже: аз мисля, че жената трябва да бъде еди-каква, той казва само каква би желал да бъде неговата жена. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 285. — Да пишеш тая неделя, еди-какво, — казва владиката. — Добре, — отговаря билярчето, като се покланя ниско, — ще пиша. НБ, 1876, бр. 51-52, 200.